чиновнически
[t͡ʃinɔvnit͡ʃɛski]
чиновнически значение:
Какво е чиновнически? Който се отнася до чиновник или до чиновническото съсловие; служебен.
1. (пряко) Който се отнася до чиновник или до чиновническото съсловие; служебен.
2. (преносно) Който е формален, бездушен, сух, типичен за бюрократ.
- Ударение
- чино̀внически
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- чи-нов-ни-чес-ки
- Род
- мъжки
- Мн. число
- чиновнически
Примери за използване на чиновнически
(пряко)
- Тя заемаше висок чиновнически пост в министерството.
- Чиновническата заплата беше скромна, но сигурна.
(преносно)
- Отговориха ни с типичен чиновнически език, без да решат проблема.
- Проявиха чисто чиновническо бездушие към съдбата на хората.
Синоними на чиновнически
Антоними на чиновнически
Как се пише чиновнически
Грешни изписвания: ченовнически, чиновничезки, чйновнически, чинувнически, чиновнйчески, чиновническй
Пише се с 'и' в първата сричка. Наставката е '-ески' (с 'с', не със 'з').
Етимология
Произход:Руски
Оригинална дума:чиновник
Произлиза от съществителното 'чиновник', което е заемка от руски език (свързано с думата 'чин' – ранг, степен).
Употреба
Чести словосъчетания:
- чиновнически манталитет
- чиновнически апарат
- чиновнически подход
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
