човек
човек значение:
Какво е човек? Представител на човешкия вид (Homo sapiens); отделно човешко същество.
1. Представител на човешкия вид (Homo sapiens); отделно човешко същество.
2. (оценъчно) Личност с добри нравствени качества, която заслужава уважение.
3. Лице, приближено на някого или намиращо се в добри отношения с него.
4. В съчетание с „на“ и друго съществително — лице с посочените качества или занимание.
5. Мъж; лице от мъжки пол.
6. (обобщаваща употреба) Употребява се за неопределено или обобщено лице: някой, всеки.
7. (диалектно) С притежателно местоимение — съпруг.
8. (разговорно; фамилиарно) Членувано, често след сказуемото — назоваване на някого със съчувствие, снизхождение или лека ирония.
- Ударение
- човѐк
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- чо-век
- Род
- мъжки
- Мн. число
- хора; (остар.) човеци, люде
Примери за използване на човек
- Човекът променя средата си чрез знания и труд.
(оценъчно)
- Той остана човек и в най-трудното изпитание.
- Той е човек на началника и познава всички решения предварително.
- Тя е човек на действието и не отлага решенията.
- Пред вратата стоеше възрастен човек с побеляла брада.
(обобщаваща употреба)
- Човек никога не знае как ще се развият нещата.
(диалектно)
- Моят човек отиде на нивата още по тъмно.
(разговорно; фамилиарно)
- Уморил се е човекът, оставете го да си почине.
Как се пише човек
Употреба
Чести словосъчетания:
- добър човек
- човек на честта
- човек на изкуството
Фразеологизми:
- душа човек
- човек на място
- ставам човек
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
