чудаче
[t͡ʃuˈdat͡ʃɛ]
чудаче значение:
Какво е чудаче? Малък, млад или симпатичен чудак; човек (често дете), който се държи по странен, но незлоблив начин.
1. (разговорно) Малък, млад или симпатичен чудак; човек (често дете), който се държи по странен, но незлоблив начин.
- Ударение
- чуда̀че
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- чу-да-че
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Род
- среден
- Мн. число
- чудачета
Примери за използване на чудаче
(разговорно)
- Това дете е голямо чудаче, винаги измисля невероятни истории.
- Гледаше на него като на мило чудаче.
Синоними на чудаче
Как се пише чудаче
Грешни изписвания: чодаче, чудъче
Образува се от 'чудак' чрез палатализация на 'к' в 'ч' пред умалителната наставка '-е'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:чудак
Умалителна форма на 'чудак' (странен човек), образувана с наставка '-че'. Коренът е общославянски 'чуд-'.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
