Dumite-BG – онлайн речник за българския език

чудодеец

[t͡ʃudoˈdɛɛt͡s]

чудодеец значение:

Какво е чудодеец? Човек (обикновено светец или магьосник), който върши чудеса.

1. (религия/митология) Човек (обикновено светец или магьосник), който върши чудеса.
2. (преносно) Човек, който постига изключителни резултати в своята област, сякаш чрез магия.
Ударение
чудодèец
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
чу-до-де-ец
Род
мъжки
Мн. число
чудодейци
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на чудодеец

(религия/митология)
  • Свети Иван Рилски е почитан като велик чудодеец.
  • В приказките старецът се оказа вълшебник чудодеец.
(преносно)
  • Този хирург е истински чудодеец, спасил е стотици животи.

Синоними на чудодеец

Как се пише чудодеец

Грешни изписвания: чудодеиц, чудотборец, чододеец, чудудеец
Пише се слято. Втората основа започва с д (от дея), а не с т (както е при чудотворец).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:чудо + дѣяти
Сложна дума, съставена от „чудо“ и корена на глагола „дея“ (върша, правя), с наставка за деец „-ец“. Калка от гръцкото *thaumaturgos*.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • светец чудодеец

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.