чудотворен
[tʃudotˈvɔrɛn]
чудотворен значение:
Какво е чудотворен? Който притежава силата да върши чудеса (обикновено за икони, мощи или светци).
1. (религия) Който притежава силата да върши чудеса (обикновено за икони, мощи или светци).
2. (преносно) Който има изключително благотворно въздействие; вълшебен, спасителен.
- Ударение
- чудотво'рен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- чу-до-тво-рен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- чудотворни
Примери за използване на чудотворен
(религия)
- Хората се стичаха да се поклонят пред чудотворната икона на Света Богородица.
- В манастира се пазят чудотворни мощи.
(преносно)
- Лекарството имаше почти чудотворен ефект върху пациента.
- Планинският въздух оказа чудотворно влияние на здравето му.
Как се пише чудотворен
Грешни изписвания: чудотфорен, чодотворен, чудутворен, чудотвурен
Пише се слято като сложно прилагателно име. Съединителната гласна е 'о'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:чоудо + творити
Сложна дума от славянски произход. Съставена от 'чудо' и глаголната основа 'твор-' (творя, създавам). Калка на гръцкото 'thaumatourgos'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- чудотворна икона
- чудотворна сила
- чудотворен извор
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
