чук
[t͡ʃuk]
чук значение:
Какво е чук? Ръчен инструмент, състоящ се от тежка метална (или дървена) глава на дръжка, използван за забиване на гвоздеи, разбиване на предмети или обработка на материали.
1. (пряко) Ръчен инструмент, състоящ се от тежка метална (или дървена) глава на дръжка, използван за забиване на гвоздеи, разбиване на предмети или обработка на материали.
2. (спорт) Лекоатлетически уред, представляващ метално гюле, прикрепено към стоманена тел с ръкохватка.
3. (анатомия) Една от трите слухови костици в средното ухо (чукче).
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- чук
- Род
- мъжки
- Мн. число
- чукове
Примери за използване на чук
(пряко)
- Майсторът замахна с тежкия чук и счупи камъка.
- Трябва ми чук, за да забия пирона.
(спорт)
- Състезателят подобри националния рекорд по хвърляне на чук.
(анатомия)
- Звуковата вълна се предава от тъпанчето към чука.
Как се пише чук
Грешни изписвания: чуг
При проверка на звучната съгласна в края на думата се прави проверка с форма, в която след съгласната стои гласна: чук -> чука (чува се 'к', не 'г').
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:чукь
Вероятно звукоподражателен произход или свързан със стария корен за 'сека', 'удрям'. Среща се в повечето славянски езици.
Употреба
Чести словосъчетания:
- дървен чук
- ковашки чук
- хвърляне на чук
Фразеологизми:
- между чука и наковалнята
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
