чука
чука значение:
Мн. чу̀ки, ж. Камениста, обикновено незалесена височина.
В географския контекст „чука“ се използва за означаване на камениста, обикновено незалесена височина, която може да бъде самостоятелна или да е част от по-голяма планинска верига.
- В планинските региони „чука“ може да бъде и самостоятелна височина, която доминира над околния терен.
- В други случаи „чука“ може да бъде и част от по-голяма планинска верига, която се отличава с каменистата си повърхност и обикновено незалесената си територия.
Примери за използване на чука
- Той се изкачи на върха на чуката, за да види изгледа отгоре.
- Чуката беше обрасла с храсти и дървета.
- От върха на чуката се виждаше цялото село.