Dumite-BG – онлайн речник за българския език

чуя

[ˈt͡ʃujɐ]

чуя значение:

Какво е чуя? Възприема звукови вълни чрез слуховия си орган; долавям звук.

1. (физиология) Възприема звукови вълни чрез слуховия си орган; долавям звук.
2. (преносно) Разбера, узная новина или информация.
3. (разговорно) Вслушам се в съвет, изпълня нечия заръка.
Ударение
чу'я
Част на речта
глагол
Сричкоделение
чу-я
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
III спрежение
Възвратна форма
чуя се
Видова двойка
чувам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на чуя

(физиология)
  • Искам да те чуя ясно, затова говори по-силно.
  • Успя ли да чуеш какво си шепнеха?
(преносно)
  • Щом чуя новините, ще ти се обадя.
  • Да не съм чул повече такива думи!
(разговорно)
  • Той не иска да чуе съветите на родителите си.
  • Чуй ме какво ти говоря!

Антоними на чуя

Как се пише чуя

Грешни изписвания: чуйа
След гласна 'у', йотуваната гласна я бележи звуковете 'й' и 'а'. Пише се 'я', а не 'йа'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:чоути
От праславянското *čuti (усещам, чувам). Сродна с латинското 'cavere' (внимавам) и готското 'hausjan' (чувам). Първоначалното значение е било по-общо 'възприемам със сетива'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • чуя глас
  • да не чуе дяволът
Фразеологизми:
  • чуя ли дума

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.