ш
[ʃ]
ш значение:
Какво е ш? Двадесет и петата буква от българската азбука, обозначаваща беззвучния венечен шипящ съгласен звук [ʃ].
1. (лингвистика) Двадесет и петата буква от българската азбука, обозначаваща беззвучния венечен шипящ съгласен звук [ʃ].
- Част на речта
- съществително име, символ
- Сричкоделение
- ш
- Род
- среден
- Мн. число
- няма
Примери за използване на ш
(лингвистика)
- Думата 'шум' започва с буквата ш.
- Напишете голямо ръкописно Ш.
Как се пише ш
Буквата има специфично графично изписване с три вертикални стълба и основа.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:Ша
Произлиза от буквата 'Ша' в кирилицата, която вероятно е заета от еврейската азбука (буквата Шин - ש) или коптската азбука.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
