шепотник
[ˈʃɛpotnik]
шепотник значение:
Какво е шепотник? Човек, който говори шепнешком, тихо.
1. (пряко) Човек, който говори шепнешком, тихо.
2. (преносно) Човек, който разпространява слухове, интриги или тайни скришно.
- Ударение
- ше́потник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ше-пот-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- шепотници
Примери за използване на шепотник
(пряко)
- Той беше известен шепотник, никога не повишаваше глас, но всички го чуваха.
(преносно)
- Пази се от него, голям е шепотник и интригант.
Антоними на шепотник
Как се пише шепотник
Грешни изписвания: шепътник, шепутник, шепотнйк
Думата се пише с о в корена (от шепот), въпреки редукцията на гласната при изговор.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:шьпътъ
Образувано от съществителното 'шепот' + наставката за деятел '-ник'. Коренът е звукоподражателен.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
