шествуване
[ˈʃɛstvuvɐnɛ]
- Ударение
- ше́ствуване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- шест-ву-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- шествувания
Как се пише шествуване
Грешни изписвания: шестване, шествоване, шествувъне
Думата запазва наставката '-ува-' от глагола 'шествувам'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:шьствовати
Отглаголно съществително от 'шествам', произлизащо от старобългарското *шьствовати* (вървя, пътувам).
Употреба
Чести словосъчетания:
- победоносно шествуване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
