Dumite-BG – онлайн речник за българския език

шлайф

[ʃɫajf]

шлайф значение:

Какво е шлайф? Начинът на шлифоване, качеството на обработената гладка повърхност.

1. (техника) Начинът на шлифоване, качеството на обработената гладка повърхност.
2. (разговорно) Инструмент или машина за шлифоване (шлайфмашина).
Ударение
шла̀йф
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
шлайф
Род
мъжки
Мн. число
шлайфове
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на шлайф

(техника)
  • Диамантът имаше перфектен шлайф, което вдигаше цената му многократно.
  • Този паркет изисква фин шлайф и лакиране.
(разговорно)
  • Подай ми ъгловия шлайф, за да изгладя ръба.

Как се пише шлайф

Грешни изписвания: шлаиф, шлъйф, шлайв
Думата се изписва с й (кратко), тъй като образува дифтонг с предходната гласна 'а' в една сричка.

Етимология

Произход:Немски
Оригинална дума:Schleife / Schliff
От немски: глаголът 'schleifen' (изглаждам, точа) и съществителното 'Schliff' (шлифовка).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • ъглов шлайф
  • вибро шлайф
  • брилянтен шлайф

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.