шумоля
[ʃumolʲɤ]
шумоля значение:
Какво е шумоля? Издавам тих, лек и монотонен шум (характерен за триене на сухи листа, хартия, коприна или течаща вода).
1. (пряко) Издавам тих, лек и монотонен шум (характерен за триене на сухи листа, хартия, коприна или течаща вода).
- Ударение
- шумоля̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- шу-мо-ля
- Вид
- несвършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- зашумоля
Форми на думата шумоля 52
- шумолели
- шумолете
- шумолеше
- шумолейки
- шумолелите
- шумолен
- шумолена
- шумолени
- шумолено
- шумоления
- шумолената
- шумолените
- шумоленият
- шумоленото
- шумоли
- шумолим
- шумолиш
- шумолите
- шумолил
- шумолила
- шумолили
- шумолило
- шумолилия
- шумолилата
- шумолилите
- шумолилият
- шумолилото
- шумолих
- шумолиха
- шумолихме
- шумолихте
- шумолят
- шумолял
- шумоляла
- шумоляло
- шумолялия
- шумолялата
- шумолялият
- шумолялото
- шумолях
- шумоляха
- шумоляхме
- шумоляхте
- шумолящ
- шумоляща
- шумолящи
- шумолящо
- шумолящия
- шумолящата
- шумолящите
- шумолящият
- шумолящото
Примери за използване на шумоля
(пряко)
- Сухите листа шумоляха под краката ни.
- Реката тихо шумолеше в долината.
Как се пише шумоля
Грешни изписвания: шомоля, шумуля
Пише се с у в корена (от шум) и с о във втората сричка.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:шумъ
Произлиза от съществителното *шум*. Звукоподражателен произход.
Употреба
Чести словосъчетания:
- шумоля с вестник
- дъждът шумоли
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.