щуцер
[ˈʃtut͡sɛr]
щуцер значение:
Какво е щуцер? Къса тръбичка, накрайник или съединителен елемент (втулка) с резба за свързване на тръбопроводи, маркучи или присъединяване към резервоари.
1. (Техника) Къса тръбичка, накрайник или съединителен елемент (втулка) с резба за свързване на тръбопроводи, маркучи или присъединяване към резервоари.
2. (Оръжие (историческо)) Старинна къса нарезна пушка, използвана предимно за лов.
- Ударение
- щу̀цер
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- щу-цер
- Род
- мъжки
- Мн. число
- щуцери
Примери за използване на щуцер
(Техника)
- Трябва да сменим щуцера на газовата уредба, защото изпуска.
- Завийте маркуча към щуцера на помпата.
(Оръжие (историческо))
- В музея е изложен ловен щуцер от 19 век.
Синоними на щуцер
Как се пише щуцер
Грешни изписвания: штуцер, щоцер
Думата започва с щ, което предава немското звукосъчетание St- (щ).
Етимология
Произход:Немски
Оригинална дума:Stutzen
От немски *Stutzen* – 'къса пушка', 'накрайник', свързано с глагола *stutzen* (скъсявам, подрязвам).
Употреба
Чести словосъчетания:
- месингов щуцер
- щуцер за маркуч
- ловен щуцер
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
