Dumite-BG – онлайн речник за българския език

щърбат

[ˈʃtɤrbɐt]

щърбат значение:

Какво е щърбат? Който е с липсващ един или повече зъби (за човек или животно).

1. (анатомия) Който е с липсващ един или повече зъби (за човек или животно).
2. (предмети) Който има отчупено парче по края, по острието или по ръба; назъбен, нащърбен.
Ударение
щъ̀рбат
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
щър-бат
Род
мъжки
Мн. число
щърбати
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на щърбат

(анатомия)
  • Старецът се усмихна с щърбата си уста.
  • Детето беше щърбато, защото сменяше млечните си зъби.
(предмети)
  • Ножът беше толкова щърбат, че не можеше да реже хляба.
  • Пиеше кафе от една стара, щърбата чаша.

Синоними на щърбат

Антоними на щърбат

Как се пише щърбат

Грешни изписвания: щърбът, штърбат, щарбат
Коренната гласна е ъ (щърб). Окончанието за мъжки род е -ат.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:щърбъ
Наследствена дума от праславянския корен *ščьrbъ (пукнатина, цепнатина, липса на зъб).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • щърбата уста
  • щърбат нож
  • щърбата ограда

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.