Dumite-BG – онлайн речник за българския език

юначество

[joˈnat͡ʃɛstvo]

юначество значение:

Какво е юначество? Проява на голяма храброст, смелост и героизъм.

1. (пряко) Проява на голяма храброст, смелост и героизъм.
2. (поетично) Събирателно понятие за хайдутите или героите като група.
Ударение
юна̀чество
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ю-на-че-ство
Род
среден
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на юначество

(пряко)
  • Неговото юначество по време на битката бе възпято в песни.
  • Трябва не само сила, но и юначество, за да се изправиш срещу неправдата.
(поетично)
  • Всичкото горско юначество се събра под знамето.

Синоними на юначество

Антоними на юначество

Как се пише юначество

Грешни изписвания: юначесво, юнъчество, юначеству
Думата съдържа наставката '-ество'. Буквата 'т' е задължителна част от морфемата.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:юнакъ
Произлиза от 'юнак' (млад, силен мъж, герой) + наставка за абстрактно съществително '-ество'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • лудо юначество
  • показно юначество

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.