юс
[jus]
юс значение:
Какво е юс? Общо название на две букви от старобългарската и старата руска азбука – голям юс (Ѫ) и малък юс (Ѧ), обозначаващи съответно носово 'о' и носово 'е'.
1. (езикознание) Общо название на две букви от старобългарската и старата руска азбука – голям юс (Ѫ) и малък юс (Ѧ), обозначаващи съответно носово 'о' и носово 'е'.
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- юс
- Род
- мъжки
- Мн. число
- юсове
- Вид
- няма
Примери за използване на юс
(езикознание)
- В старобългарския език са се произнасяли носови гласни, отбелязвани с голям и малък юс.
- Правописната реформа от 1945 г. премахва големия юс от българската азбука.
Как се пише юс
Думата се пише с ю.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:ѫсъ / ѧсъ
Название на букви от старата кирилица и глаголица, обозначаващи носови гласни.
Употреба
Чести словосъчетания:
- голям юс
- малък юс
- широко ъ (наследник на големия юс)
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
