я
я значение:
Какво е я? Тридесетата буква от българската азбука.
1. (азбука) Тридесетата буква от българската азбука.
2. (граматика) Кратка винителна форма на личното местоимение тя; съответства на пълната форма „нея“.
3. (разговорно) Частица за засилена подкана, молба, насърчение или посочване.
4. (разговорно) Повторен съюз в я... я..., който въвежда алтернативни възможности.
5. (емоционално) Междуметие за изразяване на изненада или учудване.
6. (диалектно) Лично местоимение за първо лице, единствено число: аз.
- Ударение
- я̀
- Част на речта
- съществително име, местоимение, кратка форма на местоимение, частица, съюз, междуметие
- Сричкоделение
- я
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
Примери за използване на я
(азбука)
- Думата „ябълка“ започва с я.
(граматика)
- Видях я на улицата.
- Попитай я дали ще дойде.
(разговорно)
- Я ела тук за малко.
- Я виж какво става навън.
(разговорно)
- Я дойде, я не дойде.
(емоционално)
- Я! Ти вече си тук?
- Я, колко си пораснал!
(диалектно)
- Я ще тръгна пръв към нивата.
Как се пише я
Употреба
Чести словосъчетания:
- я кажи
- я виж
- я да видим
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
