явя
[jɐˈvʲɤ]
явя значение:
Какво е явя? Направя нещо да стане видно, открия, покажа.
1. (книжовно/остаряло) Направя нещо да стане видно, открия, покажа.
2. (общо) (възвратно: явя се) Дойда, появя се на определено място или пред някого.
3. (образование) (възвратно: явя се) Отида и участвам в изпит, конкурс или състезание.
- Ударение
- явя̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- я-вя
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Възвратна форма
- явя се
- Видова двойка
- явявам
Примери за използване на явя
(книжовно/остаряло)
- Той искаше да яви истината на света.
(общо)
- Свидетелят трябва да се яви в съда утре сутрин.
- Внезапно на вратата се яви непознат мъж.
(образование)
- Ще се явя на поправителния изпит през септември.
Синоними на явя
Как се пише явя
Грешни изписвания: ивя, йавя
Думата започва с я. При спрежение (явиш, яви) ударението пада на окончанието.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:авити
От праславянския корен *aviti (показвам, правя явно). Сродна с 'яве', 'явен'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- явя се на изпит
- явя се на работа
- явя се пред съда
Фразеологизми:
- яви се на бял свят
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
