Dumite-BG – онлайн речник за българския език

яздещ

[ˈjazdɛʃt]

яздещ значение:

Какво е яздещ? Който язди (кон, друго животно или превозно средство) в момента; извършващ действие на езда.

1. (общо) Който язди (кон, друго животно или превозно средство) в момента; извършващ действие на езда.
Ударение
я̀здещ
Част на речта
прилагателно име, глагол
Сричкоделение
яз-дещ
Род
мъжки
Мн. число
яздещи
Вид
несвършен
Преходност
преходен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на яздещ

(общо)
  • Видяхме конник, яздещ черен жребец през полето.
  • Фигурата на яздещия човек се очертаваше на хоризонта.

Как се пише яздещ

Грешни изписвания: яздящ
Причастието се образува от сегашната основа на глагола 'яздя'. Тъй като глаголът е от II спрежение (той язди), наставката за сегашно деятелно причастие е -ещ (язд-ещ), а не -ящ.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:яздити
Сегашно деятелно причастие на глагола 'яздя'. Произлиза от праславянското *jazditi, каузатив на *jāxati (пътувам с превозно средство).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • яздещ кон
  • яздещ полицай

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.