амин
[aˈmin]
амин значение:
Какво е амин? Заключителна дума в християнските молитви и богослужения, изразяваща потвърждение на казаното и вяра в неговото изпълнение ('тъй да бъде', 'истина е').
1. (Религия) Заключителна дума в християнските молитви и богослужения, изразяваща потвърждение на казаното и вяра в неговото изпълнение ('тъй да бъде', 'истина е').
2. (Пряко) Категорично съгласие с нечие мнение или пожелание.
3. (Разговорно) Край, свършек на нещо (обикновено неприятно или дългоочаквано).
- Ударение
- амѝн
- Част на речта
- частица
- Сричкоделение
- а-мин
Примери за използване на амин
(Религия)
- В името на Отца и Сина и Светия Дух. Амин.
- Цялата църква отвърна в един глас: 'Амин!'
(Пряко)
- Амин на думите ти!
- Дай Боже всекиму такова щастие, амин.
(Разговорно)
- Свърши се вече тая мъка, амин!
- Платих си дълговете и амин – повече не взимам заеми.
Как се пише амин
Грешни изписвания: амине, амйн
Думата се пише с 'а' в началото и завършва на 'н'. Не се променя по род и число.
Етимология
Произход:Иврит
Оригинална дума:amen (אמן)
Думата навлиза в българския език чрез църковнославянския и гръцкия (ἀμήν) от иврит, където означава 'наистина', 'вярною', 'да бъде'. Използва се като заключителна формула в молитви и химни.
Употреба
Чести словосъчетания:
- от нине и до века, амин
Фразеологизми:
- Казвам амин
- Свърши се тя, амин
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
