Dumite-BG – онлайн речник за българския език

край

край значение:

Какво е край? Външна или завършваща част на предмет; ръб, връх или един от завършеците по дължината му.

1. (съществително) Външна или завършваща част на предмет; ръб, връх или един от завършеците по дължината му.
2. (съществително) Място, където нещо завършва или преминава в друго пространство.
3. (съществително) Последна част или момент на действие, състояние или период.
4. (съществително) Изходът или развръзката на събития.
5. (преносно) Завършек на живота; смърт.
6. (съществително) Област или местност; също мястото, от което някой произхожда.
7. (предлог) Указва близост до нещо или движение покрай него.
8. (предлог; преносно) Указва, че нещо става наред с друго или във връзка с някого.
9. Като възклицание: обявява прекратяване или приключване.
Част на речта
съществително име, предлог
Сричкоделение
край
Род
мъжки
Мн. число
краища
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на край

(съществително)
  • Завържи единия край на въжето за дървото.
(съществително)
  • Спряхме в края на гората.
(съществително)
  • В края на седмицата ще предадем доклада.
(съществително)
  • Историята има щастлив край.
(преносно)
  • До самия си край писателят продължил да работи.
(съществително)
  • В родния ми край този обичай още е жив.
(предлог)
  • Вървяхме край реката до стария мост.
(предлог; преносно)
  • Край ремонта сменихме и старите мебели.
  • Край на спора, решението е взето!

Антоними на край

Как се пише край

Членувани форми на съществителното: краят и края. Множествено число: краища; по-рядко крайове. Бройна форма: два края.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • на края на света
  • край на мача
Фразеологизми:
  • слагам край
  • в края на краищата
  • свързвам двата края

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.