Dumite-BG – онлайн речник за българския език

свършек

[ˈsvɤrʃɛk]

свършек значение:

Какво е свършек? Крайният момент на действие, събитие или период от време; край, финал.

1. (пряко) Крайният момент на действие, събитие или период от време; край, финал.
2. (религия) Краят на света (в библейски смисъл).
Ударение
свъ̀ршек
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
свър-шек
Род
мъжки
Мн. число
свършеци
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на свършек

(пряко)
  • Наближаваше свършекът на годината.
  • Това беше безславен свършек на една велика империя.
(религия)
  • Мнозина пророкуваха свършека на света.
  • До свършека на вековете.

Антоними на свършек

Как се пише свършек

Грешни изписвания: свършък, свършик, сваршек
Думата завършва на -ек (подвижно е, което изпада в членуваната форма: свършека, но свършъкът е неправилно, правилно е формата да запази гласната или да се промени според морфологичния модел, но тук става въпрос за суфикс -ек).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:свърша
От глагола 'свърша' + наставка '-ек'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • свършек на света
  • свършек на деня

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.