Dumite-BG – онлайн речник за българския език

завършек

[zɐˈvɤrʃɛk]

завършек значение:

Какво е завършек? Крайната част или момент на нещо; край, приключване.

1. (общо) Крайната част или момент на нещо; край, приключване.
2. (архитектура / изкуство) Декоративен елемент, оформящ края на конструкция или предмет.
Ударение
завъ̀ршек
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
за-вър-шек
Род
мъжки
Мн. число
завършеци
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на завършек

(общо)
  • Книгата има неочакван завършек.
  • Като завършек на вечерта всички пяха заедно.
(архитектура / изкуство)
  • Кулата има красив островърх завършек.

Антоними на завършек

Как се пише завършек

Грешни изписвания: завършак, завършик, зъвършек, заваршек
Изписва се с ъ в корена и е в наставката. При членуване - завършекът.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:върх / връх
Произлиза от корена за 'връх' (край, горна част). Чрез глагола 'завърша' + наставката '-ек'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • достоен завършек
  • логичен завършек
  • трагичен завършек

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.