антиномия
[an.tiˈnɔ.mi.jɐ]
антиномия значение:
Какво е антиномия? Противоречие между две взаимноизключващи се положения, закони или съждения, които са еднакво убедително логически доказани (термин, особено популярен във философията на Имануел Кант).
1. (философия) Противоречие между две взаимноизключващи се положения, закони или съждения, които са еднакво убедително логически доказани (термин, особено популярен във философията на Имануел Кант).
2. (логика) Ситуация, при която от верни предпоставки чрез валидни логически разсъждения се стига до взаимнопротиворечащи си заключения.
- Ударение
- антино̀мия
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ан-ти-но-ми-я
- Род
- женски
- Мн. число
- антиномии
Примери за използване на антиномия
(философия)
- Кант разглежда антиномията на чистия разум, противопоставяйки тезата за безкрайността на света на антитезата за неговата крайност.
- В правната теория възникна антиномия между новоприетия закон и съществуващата конституционна норма.
(логика)
- Антиномията на лъжеца е класически пример за логически парадокс.
- Решаването на тази логическа антиномия изисква преразглеждане на аксиоматичната база.
Синоними на антиномия
Антоними на антиномия
Как се пише антиномия
Грешни изписвания: анти-номия, антенимия, антйномия, антинумия, антиномйя
Думата се пише с 'и' след 'т' и 'н' (корен ном). Окончанието е -ия.
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:ἀντινομία
От старогръцки ἀντινομία (antinomía), съставено от ἀντί (antí) – „против“ и νόμος (nómos) – „закон“. Първоначално означава противоречие между два закона, а по-късно в логиката и философията придобива значение на противоречие между две съждения, които изглеждат еднакво логически обосновани.
Употреба
Чести словосъчетания:
- правна антиномия
- логическа антиномия
- разрешаване на антиномия
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
