противопоставяне
[protivoposˈtavʲɐnɛ]
противопоставяне значение:
Какво е противопоставяне? Действието по поставяне на нещо срещу друго; изправяне едно срещу друго.
1. (общо) Действието по поставяне на нещо срещу друго; изправяне едно срещу друго.
2. (логика/реторика) Сравняване на обекти или идеи с цел изтъкване на различията им; контраст.
3. (политика) Активна съпротива срещу власт или решение.
- Ударение
- противопоста̀вяне
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- про-ти-во-по-ста-вя-не
- Род
- среден
- Мн. число
- противопоставяния
Примери за използване на противопоставяне
(общо)
- Противопоставянето на двамата боксьори предизвика огромен интерес.
(логика/реторика)
- Чрез противопоставяне на тези и антитези авторът изгражда своята аргументация.
(политика)
- Политическото противопоставяне в парламента блокира приемането на закона.
Синоними на противопоставяне
Антоними на противопоставяне
Как се пише противопоставяне
Грешни изписвания: противопоставяни, противо-поставяне, прутивопоставяне, протйвопоставяне, противупоставяне, противопуставяне, противопостъвяне
Сложните съществителни имена, образувани с 'о' или 'е' като съединителна гласна (в случая 'о' след против), се пишат слято. Окончанието е -е за среден род.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:против + поставям
Сложна дума, образувана от наречието/предлога 'против' и отглаголното съществително 'поставяне'. Калка на латинското *oppositio* или гръцкото *antithesis*.
Употреба
Чести словосъчетания:
- остро противопоставяне
- политическо противопоставяне
- противопоставяне на характери
