съпротива
[sɐproˈtivɐ]
съпротива значение:
Какво е съпротива? Действие за противопоставяне на натиск, нападение или налагане на чужда воля.
1. (Общо) Действие за противопоставяне на натиск, нападение или налагане на чужда воля.
2. (История/Политика) Организирано движение срещу окупатори или тиранична власт.
- Ударение
- съпроти'ва
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- съ-про-ти-ва
- Род
- женски
- Мн. число
- съпротиви
Примери за използване на съпротива
(Общо)
- Войските срещнаха яростна съпротива от защитниците на града.
- Опитите за реформа срещнаха съпротива от страна на администрацията.
(История/Политика)
- Движението на съпротивата организира саботажи.
Синоними на съпротива
Антоними на съпротива
Как се пише съпротива
Грешни изписвания: сапротива, съпрутива, съпротйва
Представката е 'съ-', характерна за българския език (сродна със 'със'). Пише се с 'ъ'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:против
Образувана от предлога 'против' с наставка или от глагола 'съпротивлявам се'. Коренът е общославянски.
Употреба
Чести словосъчетания:
- оказвам съпротива
- въоръжена съпротива
- пасивна съпротива
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
