апологетика
[apoloˈgɛtikɐ]
апологетика значение:
Какво е апологетика? Дял от богословието, чиято цел е да защитава християнското учение и догми от критиките на други религии или философски възгледи.
1. (теология) Дял от богословието, чиято цел е да защитава християнското учение и догми от критиките на други религии или философски възгледи.
2. (книжовно) Прекалена, пристрастна защита или възхвала на някаква идеология, обществен строй или личност.
- Ударение
- апологѐтика
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- а-по-ло-ге-ти-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на апологетика
(теология)
- Лекциите по християнска апологетика разглеждат доказателствата за съществуването на Бог.
- Ранната апологетика е насочена срещу езическите обвинения към християните.
(книжовно)
- Статията звучеше като открита апологетика на новия политически режим.
Синоними на апологетика
Как се пише апологетика
Грешни изписвания: апулогетика, апологитика, аполугетика, апологетйка
Думата се пише с о във втората и третата сричка и с е в четвъртата, следвайки етимологичния си произход от гръцки.
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:apologētikós
От старогръцки ἀπολογητικός (защитен), произлизащо от ἀπολογία (апология, защита, оправдание). Терминът първоначално се утвърждава в християнското богословие.
Употреба
Чести словосъчетания:
- религиозна апологетика
- политическа апологетика
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
