баронче
[bɐˈrɔnt͡ʃe]
баронче значение:
Какво е баронче? Синът на барон; млад или малък барон.
1. (пряко) Синът на барон; млад или малък барон.
2. (преносно/иронично) Човек (обикновено млад), който се държи важно, високомерно или разполага с богатство и власт, без да има реални заслуги.
- Ударение
- баро̀нче
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ба-рон-че
- Род
- среден
- Мн. число
- барончета
Примери за използване на баронче
(пряко)
- Малкото баронче играеше в градините на замъка.
(преносно/иронично)
- Държи се като някакво местно баронче и не зачита правилата.
- Разни партийни барончета разграбиха ресурсите на града.
Как се пише баронче
Грешни изписвания: барончи, бъронче, барунче
Умалителните съществителни от среден род завършват на -е.
Етимология
Произход:Немски/Френски
Оригинална дума:Baron
Умалителна форма на думата 'барон', образувана с българската наставка '-че'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- циганско баронче
- местно баронче
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
