баяч
[bɐˈjat͡ʃ]
баяч значение:
Какво е баяч? Човек (в народната традиция), който лекува болести или разваля магии чрез изричане на заклинания (баене) и извършване на ритуални действия.
1. (Етнография/Фолклор) Човек (в народната традиция), който лекува болести или разваля магии чрез изричане на заклинания (баене) и извършване на ритуални действия.
- Ударение
- бая̀ч
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ба-яч
- Род
- мъжки
- Мн. число
- баячи
Примери за използване на баяч
(Етнография/Фолклор)
- Старият баяч знаеше думи срещу уроки и страх.
Как се пише баяч
Грешни изписвания: баиач, бъяч
Правило: Пише се с 'я' след гласна, когато обозначава звукосъчетанието [йа].
Етимология
Произход:Прабългарски/Славянски
Оригинална дума:баяти
Произлиза от стария глагол 'бая' (говоря, шепна заклинания), който има индоевропейски корени (срв. лат. fari - говоря).
Употреба
Чести словосъчетания:
- народен баяч
- ходене по баячи
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
