Dumite-BG – онлайн речник за българския език

бедничък

[bɛdˈnit͡ʃɐk]

бедничък значение:

Какво е бедничък? Който е доста беден; използва се с оттънок на съжаление или снизхождение.

1. (пряко) Който е доста беден; използва се с оттънок на съжаление или снизхождение.
2. (преносно) Който предизвиква съжаление; нещастен, окаян (гальовно или иронично).
Ударение
бѐдничък
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
бед-ни-чък
Използване
🗣️ Разговорна / жаргонна дума
Род
мъжки
Мн. число
беднички
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на бедничък

(пряко)
  • Живееха в бедничка къща в края на селото.
  • Той е бедничък човек, едва свързва двата края.
(преносно)
  • Бедничкият, пак го наказаха несправедливо!
  • Изглеждаше толкова бедничък и изоставен.

Антоними на бедничък

Как се пише бедничък

Грешни изписвания: беднечък, беднйчък, бедничак
Прилагателното се пише с наставката -ичък, а не -ечък, тъй като основната дума 'беден' няма 'к' или 'ц' пред окончанието, което да наложи промяна.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:беден
Умалителна форма на прилагателното 'беден', образувана с наставката '-ичък'.

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.