нещастничък
[nɛˈʃtastnit͡ʃɐk]
нещастничък значение:
Какво е нещастничък? Умалителна форма на 'нещастен'; който буди съжаление, който е окаян, беден или в лошо положение, но в по-слаба степен или с оттенък на фамилиарност и съчувствие.
1. (Емоционално/Разговорно) Умалителна форма на 'нещастен'; който буди съжаление, който е окаян, беден или в лошо положение, но в по-слаба степен или с оттенък на фамилиарност и съчувствие.
- Ударение
- неща̀стничък
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- не-щаст-ни-чък
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Род
- мъжки
- Мн. число
- нещастнички
Примери за използване на нещастничък
(Емоционално/Разговорно)
- Виж го какъв е нещастничък, целият е премръзнал.
- Той е един такъв нещастничък, никога не му върви в живота.
Как се пише нещастничък
Грешни изписвания: нещастничак, нещасничък, нещъстничък, нещастнйчък
Думата се пише с 'т' в корена (от щастие) и завършва на -ичък (умалителен суфикс за прилагателни).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:нещастен
Произлиза от прилагателното 'нещастен', образувано с умалителния суфикс '-ичък', който придава емоционален нюанс на съжаление, симпатия или пренебрежение.
Употреба
Чести словосъчетания:
- голям нещастничък
- мил нещастничък
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
