бежанче
[beˈʒant͡ʃe]
бежанче значение:
Какво е бежанче? Дете, което е напуснало родното си място поради война, преследване или бедствие; дете на бежанци.
1. (Социология) Дете, което е напуснало родното си място поради война, преследване или бедствие; дете на бежанци.
- Ударение
- бежа̀нче
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- бе-жан-че
- Род
- среден
- Мн. число
- бежанчета
Примери за използване на бежанче
(Социология)
- Малкото бежанче държеше здраво ръката на майка си.
- Организацията осигури топъл обяд за всяко бежанче в лагера.
Синоними на бежанче
Как се пише бежанче
Грешни изписвания: беженче, бяжанче, бежънче
Думата се пише с е в корена (беж-), поради редуването на ятовата гласна (бяг/беж), и завършва на -че като умалително съществително от среден род.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:бѣжати
Умалителна форма на 'бежанец', произлизаща от глагола 'бягам' (старобълг. бѣжати). Наставката '-че' индикира, че става въпрос за дете или се изразява симпатия.
Употреба
Чести словосъчетания:
- сирийско бежанче
- изгубено бежанче
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
