безконечно
[bɛskoˈnɛt͡ʃno]
безконечно значение:
Какво е безконечно? По начин, който няма край; продължително до безкрайност.
1. (общо) По начин, който няма край; продължително до безкрайност.
2. (математика) В неограничено количество или степен.
- Ударение
- безконѐчно
- Част на речта
- наречие
- Сричкоделение
- без-ко-неч-но
- Род
- няма
- Мн. число
- няма
Примери за използване на безконечно
(общо)
- Времето се точеше безконечно бавно.
- Те спориха безконечно по една и съща тема.
(математика)
- Редът продължава безконечно.
- Функцията нараства безконечно.
Синоними на безконечно
Как се пише безконечно
Грешни изписвания: бесконечно, безкунечно, безконечну
Представката е без-. Според правилото за звучни съгласни пред беззвучни, при изговор се чува 'с' (обеззвучаване), но правописно се запазва з, тъй като представката е морфологично устойчива.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:без- + коньць
Словообразуване от предлога без и съществителното конец (край), със суфикс за наречие.
Употреба
Чести словосъчетания:
- безконечно дълъг
- безконечно малък
- безконечно много
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
