Dumite-BG – онлайн речник за българския език

безотечественик

[bɛzotɛˈt͡ʃɛstvɛnik]

безотечественик значение:

Какво е безотечественик? Човек, който няма гражданство или принадлежност към никоя държава (апатрид).

1. (политика / право) Човек, който няма гражданство или принадлежност към никоя държава (апатрид).
2. (преносно) Човек, който не милее за родината си, отчужден е от нея или я предава.
Ударение
безотѐчественик
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
без-о-те-чест-ве-ник
Род
мъжки
Мн. число
безотечественици
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на безотечественик

(политика / право)
  • След разпадането на империята, много хора останаха със статут на безотечественик.
(преносно)
  • В своята поема поетът го нарече безотечественик заради предателството му.

Антоними на безотечественик

Как се пише безотечественик

Грешни изписвания: безотечествениг, бес отечество, безутечественик, безотечественйк

Думата се пише слято. Представката без- се пише със з пред гласна. Думата съдържа двойно т в корена (отечество), но не едно до друго.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:без + отечество
Производна дума от предлога 'без' и съществителното 'отечество' с наставка за лице '-ник'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • статут на безотечественик
  • скиталец безотечественик

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.