Dumite-BG – онлайн речник за българския език

безотказен

[bɛzotˈkazɛn]

безотказен значение:

Какво е безотказен? Който действа сигурно, без да засича или да се разваля; надежден.

1. (техника) Който действа сигурно, без да засича или да се разваля; надежден.
2. (характеристика на човек) Който изпълнява всичко, което се иска от него; който не отказва помощ или услуга.
Ударение
безотка̀зен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
без-от-ка-зен
Род
мъжки
Мн. число
безотказни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на безотказен

(техника)
  • Новият механизъм се оказа напълно безотказен при тестовете.
  • Оръжието е безотказно дори при тежки атмосферни условия.
(характеристика на човек)
  • Той е безотказен помощник в най-трудните моменти.

Антоними на безотказен

Как се пише безотказен

Грешни изписвания: безосказен, безутказен, безоткъзен
Пише се с 'з' (представка без-) и 'т' (от корена отказ). В женски род е 'безотказна' (изпада гласната 'е').

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:отказ
Образувано с представка 'без-' и корен 'отказ' (от глагола отказвам).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • безотказно действие
  • безотказен метод
  • безотказно оръжие

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.