безпрекословно
[bɛsprɛkoˈslɔvno]
безпрекословно значение:
Какво е безпрекословно? По начин, който не допуска възражения, спорове или колебание; абсолютно подчинение.
1. (общо) По начин, който не допуска възражения, спорове или колебание; абсолютно подчинение.
- Ударение
- безпрекосло̀вно
- Част на речта
- наречие
- Сричкоделение
- без-пре-ко-слов-но
Примери за използване на безпрекословно
(общо)
- Войниците изпълняваха заповедите безпрекословно.
- Тя вярваше безпрекословно на своя учител.
Синоними на безпрекословно
Как се пише безпрекословно
Грешни изписвания: беспрекословно, безприкословно, безпрекусловно, безпрекослувно, безпрекословну
Представката е без- (не се обеззвучава писмено пред 'п'). Пише се пре-, а не 'при', тъй като е свързано с 'преко' (напреки).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:без + прекословие
Образувано от предлога 'без' и съществителното 'прекословие' (възражение, противоречене), което е калка от гръцкото 'antilogia' или съставно от 'пряк' (напречен) и 'слово'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- подчинявам се безпрекословно
- изпълнявам безпрекословно
- вярвам безпрекословно
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
