безхарактерност
[bɛzxɐˈraktɛrnost]
безхарактерност значение:
Какво е безхарактерност? Липса на твърд характер, на собствена воля, принципи или устойчиво поведение; слабоволие.
1. (пряко) Липса на твърд характер, на собствена воля, принципи или устойчиво поведение; слабоволие.
- Ударение
- безхара̀ктерност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- без-ха-рак-тер-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- безхарактерности
Примери за използване на безхарактерност
(пряко)
- Неговата безхарактерност му попречи да вземе правилното решение в критичния момент.
- Политическата безхарактерност често води до компромиси с морала.
Синоними на безхарактерност
Антоними на безхарактерност
Как се пише безхарактерност
Грешни изписвания: бесхарактерност, безхарактърност, безхърактерност, безхаръктерност, безхарактернуст
Представката е без- и не се променя пред беззвучната съгласна х (няма обеззвучаване на предлози и представки в писмената реч, въпреки изговора).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:без- + характер + -ност
Производна дума, образувана чрез префикса 'без-', съществителното 'характер' (от гръцки 'charaktḗr' – 'отпечатък', 'белег') и наставката за абстрактни съществителни '-ност'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- пълна безхарактерност
- проявявам безхарактерност
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
