безчинен
[bɛsˈt͡ʃinɛn]
безчинен значение:
Какво е безчинен? Който нарушава обществения ред, приличието или морала; разпуснат, буйстващ, своеволен.
1. (книжовен) Който нарушава обществения ред, приличието или морала; разпуснат, буйстващ, своеволен.
- Ударение
- безчѝнен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- без-чи-нен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- безчинни
Примери за използване на безчинен
(книжовен)
- Тълпата стана безчинна и започна да чупи витрините.
- Поведението му беше дръзко и безчинно.
Синоними на безчинен
Антоними на безчинен
Как се пише безчинен
Грешни изписвания: бесчинен, безчйнен
Въпреки че при изговор з се обеззвучава пред ч, морфологичният правопис запазва представката без-.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:чин
Образувана от префикса *без-* и корена *чин* (ред, порядък, ранг). Буквално 'без ред'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- безчинни действия
- безчинно поведение
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
