смирен
[smi.'rɛn]
смирен значение:
Какво е смирен? Който е изпълнен с покорство, кротост и липса на горделивост; който не се бунтува.
1. (характер) Който е изпълнен с покорство, кротост и липса на горделивост; който не се бунтува.
- Ударение
- смирѐн
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- сми-рен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- смирени
Примери за използване на смирен
(характер)
- Той беше смирен човек и никога не повишаваше тон.
- Прие новината със смирен вид.
Как се пише смирен
Грешни изписвания: смерен, смйрен
Коренът се пише с и (от мир), не с е. Думата не бива да се бърка с „мерен“ (от мяра).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:съмѣрьнъ
Произлиза от старобългарски (с + мѣра/миръ), означаващо „умерен“ или „мирен“, „укротен“.
Употреба
Чести словосъчетания:
- смирен поглед
- смирен дух
- смирена молба
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
