буен
[ˈbujɛn]
буен значение:
Какво е буен? Който расте бързо, нагъсто и е жизнен (за растителност); който тече силно и стремително (за вода/огън).
1. (природа) Който расте бързо, нагъсто и е жизнен (за растителност); който тече силно и стремително (за вода/огън).
2. (характер) Който е неспокоен, енергичен, трудно удържим, понякога непокорен.
3. (външност) За коса: която е гъста, къдрава или непокорна.
- Ударение
- бỳен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- бу-ен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- буйни
Примери за използване на буен
(природа)
- В градината избуя буен бурен.
- Реката стана буйна след проливните дъждове.
- В камината пламтяха буйни пламъци.
(характер)
- Детето имаше буен нрав и трудно стоеше на едно място.
- Младежките му години бяха буйни и пълни с приключения.
(външност)
- Тя отметна буйната си черна коса.
Синоними на буен
Как се пише буен
Грешни изписвания: боен (друго значение), буйен, боен
Във формата за мъжки род единствено число се пише -ен (буен). В множествено число (буйни) се появява й.
Етимология
Произход:Праславянски
Оригинална дума:*bujь
Наследена от праславянски *bujь (див, силен, глупав). Сродна със старобългарското буи.
Употреба
Чести словосъчетания:
- буйна коса
- буен вятър
- буен нрав
- буйна радост
Фразеологизми:
- буйна глава
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
