непокорен
[nɛpoˈkɔrɛn]
непокорен значение:
Какво е непокорен? Който не се подчинява, не изпълнява заповеди или установени правила; бунтовен.
1. (пряко) Който не се подчинява, не изпълнява заповеди или установени правила; бунтовен.
2. (поетично/преносно) Който е трудно управляем или укротим (за коса, стихия, чувства).
- Ударение
- непокòрен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- не-по-ко-рен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- непокорни
Примери за използване на непокорен
(пряко)
- Непокорният син отказа да наследи занаята на баща си.
- Група непокорни войници организираха бунт.
(поетично/преносно)
- Вятърът развяваше непокорната ѝ коса.
- В гърдите му бушуваше непокорен гняв.
Синоними на непокорен
Как се пише непокорен
Грешни изписвания: не покорен, непукорен, непокурен
Пише се слято, тъй като е прилагателно име, образувано с отрицателна частица не, носещо ново значение (антоним на 'покорен').
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:покорити
Отрицателна форма на 'покорен'. Коренът 'кор-' е сроден с 'укор', 'коря'. Първоначалното значение е свързано с приемане на укор/наказание, преминало в подчинение.
Употреба
Чести словосъчетания:
- непокорен дух
- непокорна коса
- непокорен нрав
Фразеологизми:
- непокорна глава
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
