бунтовен
[bunˈtɔvɛn]
бунтовен значение:
Какво е бунтовен? Който се отнася до бунт или въстание.
1. (пряко) Който се отнася до бунт или въстание.
2. (преносно) Който изразява непокорство, протест или несъгласие.
- Ударение
- бунто̀вен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- бун-то-вен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- бунтовни
Примери за използване на бунтовен
(пряко)
- В града цареше бунтовен дух.
- Четеше се бунтовна литература.
(преносно)
- Тя имаше бунтовен характер и не спазваше правилата.
Синоними на бунтовен
Как се пише бунтовен
Грешни изписвания: бунтовън, бунтовенн, бонтовен, бунтувен
Прилагателното завършва на -ен в мъжки род (спадащо изпадане на 'е' – бунтовна).
Етимология
Произход:Немски
Оригинална дума:Bund
Чрез думата 'бунт', която идва от полски bunt или немски Bund (съюз, обединение), придобило значение на въстание.
Употреба
Чести словосъчетания:
- бунтовен дух
- бунтовна песен
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
