покорен
[poˈkɔrɛn]
покорен значение:
Какво е покорен? Който се подчинява безропотно; послушен, смирен.
1. (характеристика) Който се подчинява безропотно; послушен, смирен.
2. (военно дело/история) За територия или народ – който е завладян и приведен в подчинение (като страдателно причастие).
- Ударение
- поко́рен
- Част на речта
- прилагателно име, причастие
- Сричкоделение
- по-ко-рен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- покорни
Примери за използване на покорен
(характеристика)
- Той беше тих и покорен служител, който никога не възразяваше.
- Кучето стоеше с покорен поглед пред господаря си.
(военно дело/история)
- Покорният народ трябваше да плаща тежки данъци.
Как се пише покорен
Грешни изписвания: покърен, пукорен, покурен
Пише се с о в корена.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:покорити
Свързано с глагола 'покорявам'. В старобългарския коренът е свързан с укор/наказание, но значението се развива към подчинение.
Употреба
Чести словосъчетания:
- Ваш покорен слуга
- покорен син
Фразеологизми:
- Ваш покорен слуга
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
