послушен
[poˈsluʃɛn]
послушен значение:
Какво е послушен? Който изпълнява това, което му се казва; който се подчинява лесно и не създава проблеми.
1. (пряко) Който изпълнява това, което му се казва; който се подчинява лесно и не създава проблеми.
2. (техника) Който се управлява лесно, реагира точно на командите (за машина, инструмент).
- Ударение
- послу̀шен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- по-слу-шен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- послушни
Примери за използване на послушен
(пряко)
- Той беше много послушно дете и никога не правеше бели.
- Кучето е дресирано и много послушно.
(техника)
- Воланът стана послушен след ремонта на хидравликата.
Синоними на послушен
Антоними на послушен
Как се пише послушен
Грешни изписвания: послошен, пуслушен
Коренът на думата е слуш (от слушам), затова се пише с у.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:послушьнъ
Производна от глагола 'послушати' (слушам, подчинявам се). Коренът е общославянски 'слух' / 'слуш'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- послушно дете
- послушен ученик
- бъди послушен
Фразеологизми:
- послушен като агне
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
