изпълнителен
[ispɐɫˈnitɛlɛn]
изпълнителен значение:
Какво е изпълнителен? Който изпълнява възложените му задачи старателно, точно и навреме; прилежен, дисциплиниран.
1. (общо) Който изпълнява възложените му задачи старателно, точно и навреме; прилежен, дисциплиниран.
2. (право / администрация) Който има функцията да привежда в изпълнение решения, закони или наредби (обикновено като част от държавната власт).
- Ударение
- изпълни́телен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- из-пъл-ни-те-лен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- изпълнителни
Примери за използване на изпълнителен
(общо)
- Той е изключително изпълнителен служител и винаги спазва крайните срокове.
- Търсим изпълнителен и отговорен човек за позицията.
(право / администрация)
- Министерският съвет е основният орган на изпълнителната власт.
- Изпълнителният комитет взе решение за промяна на бюджета.
Синоними на изпълнителен
Антоними на изпълнителен
Как се пише изпълнителен
Думата се пише с двойно 'н' в женски, среден род и множествено число (изпълнителна, изпълнително, изпълнителни), но в мъжки род е с едно 'н'. Втората гласна е 'ъ', а не 'а' (корен пъл-).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:испълнити
Произлиза от глагола 'изпълня' (да направя пълно, да осъществя) + суфикс за прилагателно име '-телен'. Коренът е свързан с общославянското *pьlnъ (пълен).
Употреба
Чести словосъчетания:
- изпълнителна власт
- изпълнителен директор
- изпълнителен лист
- изпълнителен съвет
