темпераментен
[tɛmpɛraˈmɛntɛn]
темпераментен значение:
Какво е темпераментен? Който притежава жив темперамент; буен, страстен, жизнен, който лесно се въодушевява.
1. (психология/характер) Който притежава жив темперамент; буен, страстен, жизнен, който лесно се въодушевява.
- Ударение
- темпера'ментен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- тем-пе-ра-мен-тен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- темпераментни
Примери за използване на темпераментен
(психология/характер)
- Тя е много темпераментна жена и винаги изразява емоциите си бурно.
- Изиграха един темпераментен танц.
Синоними на темпераментен
Антоними на темпераментен
Как се пише темпераментен
Грешни изписвания: темпераментан, темперъментен
Думата съдържа корена темперамент и наставка -ен.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:temperamentum
От латинското temperamentum (смесване в надлежно съотношение), преминало през западноевропейските езици. Означава човек с изразен темперамент.
Употреба
Чести словосъчетания:
- темпераментен характер
- темпераментно изпълнение
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
