тих
[tix]
тих значение:
Какво е тих? Който има слаб звук, не е силен или гръмък.
1. (физика/звук) Който има слаб звук, не е силен или гръмък.
2. (природа) Лишен от движение, вълнение или вятър; спокоен.
3. (характер) Който е кротък по нрава си, не създава конфликти и не вдига шум около себе си.
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- тих
- Род
- мъжки
- Мн. число
- тихи
Примери за използване на тих
(физика/звук)
- Говореше с тих глас, за да не събуди детето.
- От радиото се носеше тиха музика.
(природа)
- Времето беше тихо и слънчево.
- Морето стана тихо след бурята.
(характер)
- Той е тих и скромен човек.
- Тихо дете, което си играе само.
Как се пише тих
При членуване в мъжки род се пише с пълен член 'тихият' или кратък 'тихия'. В множествено число окончанието е '-и' (тихи), а не '-е'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:тихъ
Общославянски корен *tixъ (спокоен, безшумен). Сродна със староиндийското 'tik-te' (понасям, търпя).
Употреба
Чести словосъчетания:
- тих вятър
- тих глас
- тихо време
Фразеологизми:
- тихите води са най-дълбоки
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
