глух
[ɡlux]
глух значение:
Какво е глух? Който е лишен от слух напълно или частично; който не чува.
1. (медицина) Който е лишен от слух напълно или частично; който не чува.
2. (звук) За звук или глас: който е приглушен, неясен, без звънливост.
3. (преносно) За място: който е отдалечен, безлюден, уединен.
4. (преносно) Който не проявява отзивчивост или разбиране (към молби, съвети).
- Ударение
- глу̀х
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- глух
- Род
- мъжки
- Мн. число
- глухи
Примери за използване на глух
(медицина)
- Старецът беше напълно глух с дясното ухо.
- Глухите хора използват жестомимичен език.
(звук)
- От мазето се чу глух удар.
- Говореше с глух, прегракнал глас.
(преносно)
- Живееха в едно глухо планинско село.
- Това е най-глухата улица в квартала.
(преносно)
- Той остана глух за моите предупреждения.
Синоними на глух
Как се пише глух
Грешни изписвания: глухт, глох
Пише се с у. При членуване (кратка/пълна форма): глухия/глухият.
Етимология
Произход:Праславянски
Оригинална дума:*gluxъ
Наследствена дума от праславянски. Сродна с литовското 'glūšas' (глупав, глух).
Употреба
Чести словосъчетания:
- глух за молбите
- глуха улица
- глуха защита
- глухоням
Фразеологизми:
- удрям на глух камък
- правя се на глух
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
