неотзивчив
[nɛodzivˈt͡ʃif]
неотзивчив значение:
Какво е неотзивчив? Който не откликва на чужди молби, нужди или чувства; лишен от съчувствие и готовност за помощ.
1. (характер) Който не откликва на чужди молби, нужди или чувства; лишен от съчувствие и готовност за помощ.
- Ударение
- неотзивчѝв
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- не-от-зив-чив
- Род
- мъжки
- Мн. число
- неотзивчиви
Примери за използване на неотзивчив
(характер)
- Служителят беше груб и неотзивчив към клиентите.
- Остана неотзивчив към молбите им за помощ.
Синоними на неотзивчив
Антоними на неотзивчив
Как се пише неотзивчив
Представката е от- (не-от-зивчив), въпреки че пред звучния з може да се чува като д.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:отзивчив
Отрицателната частица 'не' + прилагателното 'отзивчив' (от глагола 'отзова се').
Употреба
Чести словосъчетания:
- неотзивчив човек
- неотзивчиво отношение
